Становище относно предложения проект за „Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица”

Уважаеми колеги,

От името на СПСПД „ФИЦЕ-България” и „Терапевтични общности-България” изразявам становище относно предложения на вниманието на българската общественост „Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица”.

От създаването си през 2001 г. ФИЦЕ-България работи за подобряване живота на децата в България, и особено тези, които се намират живеят извън семействата си по произход. Експертизата ни е формирана на базата на практически опит в директна работа с деца, техните семейства и международен опит в предоставяне на услуги.

Темата за правосъдието за деца е основна в нашата ежедневна работа, свързана с обучения и супервизии на колеги, работещи в социални услуги за деца, училища и настоящите структури Социално-педагогически интернати и Възпитателни училище-интернати.

Организациите, които представлявам подкрепят проекта за закон, неговите принципи и посока на промяна. Ще обърна обаче внимание на важните, според нас, детайли, които предлагаме да бъдат променени:

1. Глава шеста “Изпълнение на мярката настаняване в център за възпитателен надзор”, Материални условия за настаняването, чл. 60,  да определя капацитета на центъра – максимален брой 10 деца в едно обособена група (жилищна единица), които се настаняват в самостоятелни стаи.

(2) Във всяка група (жилищна единица), има кухня с трапезария (дневна), помещение за провеждане на образователен процес, стаи за спане, санитарни възли, склад, мокро помещение, офис на възпитателите. Жилищната единица е самостоятелна автономна част от сграда или самостоятелна сграда, в която има охранителна система  и предлага сигурна среда за живот на непълнолетните.

(3) ….

Ако се запазят старите текстове, рискуваме припознаването на настоящите СПИ и ВУИ като бъдещи Центрове за възпитателен надзор, срещу което сме категорично против, поради липсата на развиваща и сигурна среда в тези малки населени места, в които не се предлагат никакви социални и образователни услуги, а липсата на квалифициран персонал е доказана.

2. Центровете за възпитателен надзор нямат място в ресора на Министерството на образованието и науката. Тяхната основна функция е да интегрират и координират подкрепата за настените непълнолетни, в която само една част е образованието.

3. Според нас те могат да бъдат социални услуги: ЦНСТ за деца в конфликт със закона и да се предоставят като услуга в общността със специални изисквания. Ние виждаме мястото на тези Центрове като публично-частни партньорства (доставка на съответната услуга от НПО) и общините. Те трябва да покриват стандартите за ЦНСТ за деца без увреждания и допълнителни изисквания, свързани със специфичните потребности на непълнолетните в конфликт със закона, особено в частта: изисквания към персонала. Ползването на Преходно жилище или Наблюдавано жилище на напускащи такъв център не би трябвало да бъде проблем и би дало перспектива.

4. Необходимо е да има разграничаване на функциите на отделните звена на центровете за възпитателен надзор и строгостта на режима в тях, за да осигури мотивация на настанените за положителна промяна в поведението и изграждане на перспектива. В един център е възможно да да има група от затворен, полуотворен и отворен тип; дневен център или мобилни услуги. Възможно е самите центрове да бъдат от затворен, полуотворен и отворен тип.

5. Изискванията към персонала е необходимо да бъдат: по отношение на образованието – минимална степен бакалавър по  педагогически или социални науки, както и да са предвидени специални обучения за работа с младежи в конфликт със закона. Наименованието на длъжността: социален възпитател отговаря на техните специфични функции.

6.  Службите за възпитателна подкрепа (бивша Комисия за борба) дублират функциите на социалните работници от ОЗД. Ако в ОЗД бъдат назначени специализирани социални работници, отговарящи за случаите на тези непълнолетни в конфликт със закона, и се ползват социални и др. услуги в общността (например Център за работа с деца на улицата, образователни центрове и  и др.), мобилна социална работа и училищна подкрепа в ЦОП, може да се избегне разхищаването на финансови средства и дублиращо финансиране. Тези средства биха били по-полезни да бъдат вложени в увеличаването на възможностите за образование и допълнителни услуги за децата и семействата.

Съответно, според нас, се явява и съществуването на Централна служба за възпитателна подкрепа към Министерство на правосъдието. Контролните функции на МП могат да бъдат изпълнявани спрямо работата на служителите във всички специфични услуги по мерките, предвидени във Закона, както и върху работата на социалните работници от ОЗД, специализирани да работят по случаите на деца в конфликт със закона.

Изследванията показват, че колкото повече се разделя Работата по случай с детето и семейството му между голям брой професионално ангажирани лица, толкова повече се намалява ефективността и ползата за клиента.

Надяваме се на ползотворна дискусия и промени, водещи до приемането на този прогресивен документ в името на децата .

С уважение: Дашенка Кралева,

Председател на ФИЦЕ-България