Проект “Сигурност и подкрепа за децата”

бежанци5

Звездица Пенева-Ковачева

Ръководител Проект “Сигурност и подкрепа за децата”

„Казвам се Абдул и съм на 17 години. Тук съм със сестра ми и брат ми, които са по-малки от мен. Тръгнахме от Сирия, когато брат ми Халил беше застрелян от градските войски на съседната улица. Аз чух изстрелите, но едва по-късно разбрах, че там е загинал собственият ми брат. От тогава съм безутешен. И преди се самонаранявах, но откакто това се случи и винаги, когато си го спомня, започвам да се режа. По ръцете. Това ме успокоява.  Невъзможно е да изразя това, което чувствам, по друг начин. И не мога да се науча да живея с мисълта, че брат ми стана невинна жертва. Родителите ми? И тях ги няма вече. От тогава се режа. Не мога да простя. Отчаян съм, затова тръгнах. Там няма нито живот, нито бъдеще за мен, брат ми и сестра ми. Ще търсим друг живот…”

Надеждата за по-добро бъдеще на Абдул и ужасяващите обстоятелства около смъртта на най-близките му хора  е синоним на огромната трагедия, принудила хиляди деца и млади хора да предприемат опасно и хаотично пътуване по света, разделени от своите близки, род и корени. Много от тези млади мигранти бягат от политически, икономически и социални кризи, които пречат на способността им да изградят своето бъдеще. Някои бягат от преследване, насилие, дори смърт, други в търсене на семейството. „Другият живот” означава по-добри възможности за развитие, образование, заетост. Те обаче са изправени пред нови проблеми в страните на транзит и дестинация, като например липсата на близки възрастни, културни предразсъдъци, чувството за изолация, труден достъп до обучение и заетост, тревожност, несигурно бъдеще. Тази несигурност се усеща от много деца и млади хора и затруднява изграждането на самочувствие, собствена идентичност  и бъдещи перспективи. Съдбата на Абдул е съдбата на едно от хилядите деца, попаднали във водовъртежа на политическите и икономическите кризи в своята родина и предприели пътуването по света в търсене на по-достоен живот. И той, и останалите деца се борят за същите права, каквито следва да имат всички деца и млади хора по света. Наричаме ги „разделените деца” – по различни причини, те са извън своята страна на произход и са се преместили далеч от своето семейство. Попадайки в България, те придобиват статута на непридружени деца, търсещи и получили закрила, живеят в несигурни условия в Регистрационно-приемателните центрове, съвместно със свои сънародници и очакват своето бъдеще. Или най-общо ние, професионалистите казваме за тях „непридруружените деца-бежанци”. Екипът на Сдружение за педагогическа и социална помощ за деца ФИЦЕ-България, в продължение на осем месеца се опита да погледне на тях като на деца в нужда, предоставяйки им различни дейности и подкрепа, формално чрез предоставяне на социална услуга “Мобилен център за работа с непридружени деца- бежанци”.

Услугата се пердоставя в рамките на Проект „Сигурност и подкрепа за децата”, Договор ЕБФ 01–12869/03.11.2014, който се осъществява с финансовата подкрепа на Европейски бежански фонд за периода 03.11.2014 г.-30.06.2015 г. Целта на проекта е предоставянето на социални услуги, съобразени със специфичните нужди на непридружени малолетни и непълнолетни бежанци, настанени в РПЦ-София, кв. Овча купел. Специфични цели: създаване на Модел за работа по предоставяне на социални услуги за деца-бежанци, предоставяне на социални услуги. Основните дейности по проекта са: Разработване на методика: Модел за работа с деца и документация, свързана с нея. Формиране на екип от специалисти, работещи с деца. Работа с деца-бежанци по предоставяне на услуги. Супервизии на Екипа за работа с деца.  Провеждане на обучителен семинар. Издаване на Наръчник за предоставяне на социални услуги за деца-бежанци, картинен речник, бюлетин. Дейности за информиране и публичност.

Едно от големите предизвикателства за екипа на СПСПД ФИЦЕ-България в изпълнение на проектните дейности бе да се разработи модел, концепция и методика на подкрепяща социална услуга, която действително да съответства на потребностите на непридружени деца и младежи-бежанци, но от гледна точка на гарантиране на техните права и възстановяване на нормалното им социално функциониране в новата среда. В същото време, методиката за работа трябваше да синхронизира подходи, методи и резултати на европейското законодателство със специфичните правни норми и практики за България в областта. Фокусирахме нашите усилия върху европейската практика, като предложихме адаптация на основни стъпки в социалната работа с непридружени деца-бежанци, допълнени с възможности от практиката на ФИЦЕ-България, които могат да стандартизират социалната работа по случай за тази много специфична и същевременно изключително уязвима целева група.  Прилагането на цялостната методика изисква сътрудничество на държавни органи, доставчици на социална услуга и други национални и транснационални организации, работещи по проблемите на децата-мигранти и в частност непридружените деца, търсещи и получили закрила.  Освен това, изисква време, което да гарантира цялостен подход към детето и устойчивост на предприетите стъпки на няколко нива. За краткото време (4- месеца) в предоставяне на социалната услуга “Мобилен център за работа с непридружени деца- бежанци”, екипът от специалисти успя да спечели доверието на децата и младежите от целевата група и да им даде увереност, че светът около тях може да бъде различен, разбиращ и подкрепящ, даващ им шанс за едно по-добро бъдеще. Представяме на Вашето внимание информация за предоставяне на социалната услуга “Мобилен център за работа с непридружени деца- бежанци” , пречупена през гледната точка на специалистите от екипа, работещ пряко с целевата група.